Огледало
Ники Сотиров докосва бога в Латинска Америка
Николай /Ники/ Сотиров за първи път излиза на сцената на 6-годишна възраст и оттогава не е слизал от нея. Обиколил е света три пъти, играл е в 40 страни. През преломната 1989 г. Ники е сред основателите на театър "Пантданс". С пантомимата си той покорява Латинска Америка, САЩ и Япония. Снима се в наши и много чужди продукции. Кинозанаята захваща още в първи курс, когато Въло Радев го вика за "Адаптация".
Николай Сотиров, който отдавна се чувства артист на света, този път тръгна да завладява Япония. Известният мим беше две седмици в Страната на изгряващото слънце, където репетира със своята колежка Йайои Хирано спектакъла "Дъщерята на снега". Дамата е абсолютна звезда в сценичните жанрове и наследничка на самурай. Сюжетът на древната легенда обединява традиционния японски театър, класическата пантомима и модерния танц. Въпреки безумно натоварената програма актьорът е направил и уъркшоп в Музикалната академия на Токио. Той е чел и лекции за уникалното изкуство на пантомимата, използвайки теоретичния опит на своя професор от ВИТИЗ Васил Инджев. Студентите, които са слушали лидера на частния театър "Пантданс", са били на възраст между 17 и 70 години. Ники е изиграл и две представления на своя спектакъл "Импресия за самотник", като кавалерски е включил в действието и Йайои Хирано.
След 10 години митарства по света - много далеч през океаните - Латинска Америка, Щатите, няколко години Ники Сотиров не е приемал на сериозно поканите за кастинг за участие в американски филми. Груба грешка от негова страна! След едно дълго турне си почива в Гърция. Но на четвъртия ден му се обаждат и му казват, че трябва да се върне, защото шансът е голям - основна роля. Главната вече е определена за Брайън Дженези, актьор от калибъра на Дейвид Духовни. Прибира се у дома и както се казва, му тръгва една карта... След този филм снима в "Челюсти 4" на Дейвид Уърд /той е бил оператор и съсценарист на една от сериите на "Мръсния Хари"/ - много интересен режисьор и оператор. След това идва филмът на Тед Мизеровски "Извън релси" с Жан Клод ван Дам.
Всички американски филми снима в България. С изклчение на лентата с Уесли Снайпс, където освен у нас, камерата се върти и в Уелс. За 10 години участва в трийсетина чуждестранни продукции и в няколко български. Благодарен е на Господ за този шанс, защото и в най-дръзките си и смели младежки мечти /а той е смел мечтател/ не е допускал, че един ден ще играе рамо до рамо с Долф Лунгрен, Уесли Снайпс, Ван Дам, Уилям Форсайт.
Може ли днес българското кино да надскочи емблематичните за миналото време филми, в които и той е участвал - "Адаптация", "Комбина", "Голямото нощно къпане"? Ники Сотиров е убеден, че отговорът е "да". Харесва много последните български филми - "Източни пиеси", "Дзифт", "Love.net", "Стъпки в пясъка", "Тилт". Вярва в нашето кино. Най-голямата му мечта е да участва в изцяло български филм и той да бъде номиниран за "Оскар" за чуждестранен филм и дай Боже, да го спечели.
Ники Сотиров е пожизнен почетен член на най-големия фест в Латинска Америка - "Театро де Ориенте". Това се случва благодарение на една негова много нестандартна, модерна и визуална трактовка на библията, която пленява журито, публиката и тогавашния министър на културата на Венецуела. Състезанието е между 80 групи от 39 страни. Побеждава неговият театър "Панданс". След това се връща там 7 пъти. Но него и театъра започват да ги канят и по други фестивали. Като на "Танцът на светлината" - един от най-големите и популярни в Перу. На него играе моноспектакъл и взима няколко награди.
И там срещна своя гуру. Той е един от най-големите етноджаз музиканти - Манонго Мухика, чийто чичо е открил съкровището на инките. Той е композитор, барабанист и перкусионист, работил е с Пако де Лусия, Джон Маклафлин, Майл Дейвис. Неговата жена Пепита е певица и изпълнява уникално български народни песни. Тя е абсолютист, има невероятно развит слух и ги е научила от своя никарагуанска приятелка. Тя пък ги наизустила в Лондон, където съдбата я среща с "Мистерията на българските гласове". И научава "Дилмано дилберо" и "Бе Петрунке, моме ма". Пепита ги пее на перфектен български. Той й превежда на английски как се сади пиперо, на което много се забавлява.
С Манонго има и бизнес отношения. Иска да купи правата върху неговата музика и му казва колко пари има, но той му ги подарява. Ники прави спектакъл. На другата година се връща в Перу и Манонго много се впечатлява от видяното и така продължава тяхното приятелство години наред. В Латинска Америка се чувства най-близо до бога. Особена, свята земя. Участва на фестивали в Еквадор, Колумбия. Играе и в САЩ. До днес в два театъра в Ню Йорк има декор - той е малък и нарочно не си го взима, оставил го е за кадем. Да се върне пак там.
Ники Сотиров се е срещал с големи имена в киното. Каква е разликата между нашите и американските звезди, според него? Отговорът е, че няма разлика. Реалността ни е друга, в България понятието звезда е размито, неконкретизирано, влаганата истинност и енергия е различна. Често от нищото се появяват някакви медийни дъвки - госпожици с нужен и ненужен силикон и изведнъж се наричат звезди. Каква звезда? Какъв ти е бек граунда? Живеем в държавата на Златките. Ники казва, че никога не е имал комплекси да застане до която и да е световна звезда и това, което е постигнал, е да бъде достоен. Вижда, че то е маркирано в очите на актьорите, с които работи - Стивън Болдуин, една от многото зведи, заставали редом с Ники Сотиров пред камерата.
